Катедрален храм "Св. Успение Богородично"

През 1879 г. специална комисия с председател Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840-1937), определя мястото за изграждането на новата катедрала в Варна – в близост до градския часовник. При посещението си в града през 1880 г. княз Александър I Батенберг одобрява намерението за строеж и препоръчва храмът да бъде издигнат на просторен и открит терен, който да осигурява добра видимост и внушителност на сградата.

Проектът за храма е изготвен от одеския архитект Маас по модел на Петерховския храм в Санкт Петербург. Сключеният с него договор е на стойност 6000 лева, но след като той поисква допълнително финансиране, комисията решава да откупи проекта му и да прекрати участието му в строителството. Така основите на бъдещия храм са положени по неговия план, докато самата сграда в последствие е изградена по проекта на общинския архитект П. Купка.

На 22 август 1880 г. Варненският и Преславски митрополит Симеон, заедно с духовенството, отслужва молебен и водосвет за началото на строителството, а княз Александър I Батенберг лично полага основния камък.

Още през същата година започват обсъждания за избор на майстор-строител. Направен е опит да бъде поканен известният български възрожденски строител Колю Фичето, но преговорите с него не завършват успешно. Временно ръководството на строежа е поверено на варненския майстор Васил Иванов, а по-късно е поето от майстор Янко Костанди, известен и с изграждането на храма „Св. Никола“ във Варна.

Строителството на катедралата продължава около шест години. На 15 март 1884 г. комисията възлага довършването на строежа на известния тревненски майстор Генчо Кънев, под чието ръководство работата е завършена.

През 1886 г. строителството приключва, а на 30 август същата година в новия храм е отслужена първата Божествена света литургия. Сградата представлява трикорабна базилика с приблизителни размери 46 × 28 метра.

‍